Ванкомицин е инжекционен антибиотик, използван в болницата за лечение на сериозни инфекции от някои видове бактерии, особено в костите, белите дробове, кожата, мускулите и сърцето. По този начин това лекарство може да бъде посочено от Вашия лекар за лечение на различни здравословни проблеми като ендокардит, пневмония или остеомиелит.
Ванкомицин може също така да бъде известен като Celovan, Novamicin, Vancotrat, Vancocid или Vancosan, например, и се продава само като прах за инжектируеми разтвори.
Ценови диапазон
Ванкомицинът е вид антибиотик, който се използва само в болницата и следователно не може да бъде закупен в конвенционални аптеки.
Как да използвате
Ванкомицин трябва да се прилага само в болницата от доставчик на здравни услуги, както е препоръчано от лекуващия лекар.
В повечето случаи препоръчваната доза е:
- Възрастни и деца над 12-годишна възраст: 500 mg ванкомицин на всеки 6 часа или 1g на всеки 12 часа.
- Деца на възраст от 1 месец до 12 години: 10 mg ванкомицин на kg телесно тегло на всеки 6 часа или 20 mg на kg телесно тегло на всеки 12 часа.
Това лекарство трябва да се прилага като инфузионна инжекция с продължителност около 60 минути, за да се избегне синдром на червени мъже. Научете повече за това усложнение.
Възможни нежелани реакции
Най-честите нежелани реакции включват намалено кръвно налягане, недостиг на въздух, зачервяване на мястото на инжектиране, алергична реакция на кожата, зачервяване на тялото и болка в лицето, временна загуба на слуха, шум в ушите, гадене, мускулни болки и повишена температура.
Болка и възпаление във вената; кожни обриви; втрисане; треска. Когато лекарството се влива в продължение на по-малко от 1 час, може да се появи синдром на червения човек, сериозна промяна, която може да бъде животозастрашаваща. Проверете знаците и симптомите и как се третира синдрома, като кликнете тук.
Кой не трябва да използва
Ванкомицин е противопоказан за хора, които са алергични към лекарството и трябва да се използва само с медицински съвети за бременни жени, кърмещи жени, пациенти над 60-годишна възраст или хора с бъбречни или слухови проблеми.
